Ушна мида

УШНА МИДА

УШНА МИДА

Ушната мида (auricula) заедно с външния слухов проход (ушния канал) са част от външното ухо (auris externa).

Ролята на ушната мида е да насочва звуковите вълни към ушния канал. Тя има значение и за възприемане на посоката, от която идва звукът.

Ушната мида се разполага по страничната повърхност на главата между мандибуларната става и брадавицовидния израстък ( processus mastoideus) на слепоочната кост. Обърната е напред и латерално.

Представлява еластичен хрущял, покрит с кожа, която е здраво сраснала с перихондриума по външната страна, докато по задната страна е рехаво прикрепена, което позволява механичното й отлепване.

Долната част на ушната мида, която виси свободно (lobulus auriculae), не съдържа хрущял и представлява кожна гънка.

По повърхността на ушната мида има различни изпъквания и вдлъбвания.

Helix – извивка, която се образува от силно извития навън ръб на ушната мида. Предната му част се нарича краче (crus helicis), а долната – опашка (cauda helicis). Между горната и средната му част често се установява задебеляване tuberculum auriculae – възвишение на Дарвин. Представлява остатък от заострения връх на ушните миди при бозайниците.
Anthelix – извивка, успоредна на helix, която нагоре се раздвоява в две крачета (crura anthelicis). Между двете крачета се загражда малка ямка – fossa triangularis.
Scapha – дълбок, извит улей, който се формира между helix и anthelix.
Concha auriculae – вдлъбнатина в средата на ушната мида, която се разделя от крачето на helix на две части:
– Cymba conchae – дълбоко хлътване, разположено пред anthelix, което напред преминава в друго още по-дълбоко хлътване – cavum conchae.
– Cavum conchae – дълбоко хлътване, което води към ушния канал. Загражда се отгоре от крачето на helix, отпред от малка издатина – tragus, а отзад от друга издатина, наречена antitragus.

Incisura intertragica – дълбока изрезка, която се намира между двете издатини – tragus и antitragus.
Ушната мида на човека има остатъци от мускули, които нямат никаква функция. Само някои хора могат да движат ушите си.

Кръвоснабдяването на ушната мида се осъществява от a. temporalis superficialis и a. auricularis posterior, които са клонове на a. carotis externa.

Венозната кръв от ушната мида се оттича по v. temporalis superficialis и v. auricularis posterior към v. jugularis externa.

Лимфата се събира в предушните, задушните, подушните и горните дълбоки шийни лимфни възли.

Сетивната инервация се осигурява от n. auricularis magnus, n. occipitalis minor, ramus auricularis n. vagi, r. auriculotemporalis n. trigemini.

Когато вдлъбнатината (Cumba conchae)  е по – голяма, тогава се получава отдалечаване от главата повече от нормалното. По този начин ушната мида стърчи от средата.

Когато от повърхността на горната част на ушната мида липсват гънки и ръбове (Crura athelisis) и повърхността е гладка, е причина тя да стърчи в горния край.

Това са двете най – често срещани причини за стърчащи уши, които могат да се коригират с Otostick, още от най – ранна възраст.

В статията има информация взета от arsmedica.bg!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Оторизиран дистрибутор
НИЦАФАРМ ЕООД

УЛ. РАЧО СТОЯНОВ №46
ГР. ДРЯНОВО 5370
БЪЛГАРИЯ
  (+359) 877 337 761
  bulgaria@otostick.com

ИНТЕРЕСНА ИНФОРМАЦИЯ

Отопластика срещу Otostick